Ключът на мрака Кн.2 от Трилогия на мрака

"Ключът на мрака" представлява произведение от рядък и уязвим тип, за който каквото и да се каже, никога няма да е достатъчно. То е истинска Нова Ренесансова Епопея, в която Ирационалността най-сетне сякаш намира дългоочакваната си корона сред опоетизирани до симфоничност моменти. Книгата предлага странно романтично-релативистко пътешествие от сърцето на Венеция - Двореца на дожите - до най-затънтените кътчета на "Специалната теория на относителността". Алберт Айнщайн, както и шестима други значими гении, които се завръщат от Небитието в неочаквани физически форми, превръщат фантастичния сюжет в ослепителен калейдоскоп от тълкувания: нови и странни интерпретации на "Седемте Ангела на Апокалипсиса" (от Откровението на Св. Йоан).

В първата книга от "Трилогията на Мрака", авторът изгражда хармония чрез безкрайни множества езотерични и окултни символи; във втората обаче присъства Храмът на Релативната физика. Главният герой Курт се появява само накратко в края – той е постоянна опора или вдъхновение за останалите персонажи и извършва единствения категоричен ход сред хаоса от теософски протуберанси, което предполага неговото повторно раждане като контрапаралел спрямо основния герой Ливио, носещ всички белези на Високото Възраждане.

Може ли Мракът като фикция подобна тази във космогонията на Вампила да бъде ключ към древните и новите пророчества? Тук думите - като знаци - са недостатъчни. Само бурната трансформация им позволява да легитимират Реалността пред подсъзнателното Дълбоко просветление.

Енигматичен и херметичен по природа, този роман притежава зловеща красота през релативисткия си поглед. С непреодолимата си Луминесцентност той може да бъде разглеждан единствено като гримоар достойный за Новото хилядолетие.
Габриел Абсенти