Пясъчен часовник

Този роман разглежда темата за самотата с бързо развиваща се сюжетна линия. Той представя любовта като нещо, което постоянно ни избягва, подобно на котка, която играе на преследване. Книгата изследва поезията и мръсотията в нас, ревността и стремежа към нещо ново, предателството и физическите удоволствия; тя говори за смъртта, надеждата и мечтите. Ние сме отражения на собствените си мисли, които преминават през времето и запълват душите на хора около нас – тези, които понякога измъчваме със своя егоизъм или с мигове от нашия живот - малки късчета любов. Създания сме с жажда за страст и красота; в търсенето им можем да стигнем до крайности. Превръщаме се в змии при интимността си и непрекъснато опитваме да се освободим от ограниченията чрез подсъзнанието или сънищата си.

А какво ще кажете за счупването на часовника? Не е вариант! Той трябва да остане цялостен под никакви обстоятелства. Ако го направим, няма да можем повече да споделяме един друг или да сменяме положителните с отрицателните моменти... няма да можем дори да практикуваме дзен."