Седмица на милосърдието в Истанбул

Според информацията в "Седмица на милосърдието в Истанбул", не Мурат Гюлсой е истинският автор на текста. Неговата функция изглежда се свежда до организирането и ръководенето на следния експеримент: през седем дни, седем чернобели колажа от немския сюрреалист Макс Ернст са обсъждани от седем познати на автора, живеещи в Истанбул:
- Али, бивш състудент, който изпитва разочарование от живота си;
- Дениз, родилка с коментари под влияние на потисната сексуалност, изразяваща се чрез едно дълго изречение без пунктуация;
- Ямур, братовчедка му, която говори лаконично за детските моменти прекарани с него в семейството;
- Айше, преподавателка по университетска дисциплина средна възраст, която пише с надеждата да разбере собствените си семейни проблеми;
- Халил, мечтаещ да бъде писател още от малък;
- Акън - политически активист лудо влюбен в Сюсен и задаващ въпроса "какво значение имат юмруците на сенките";
- Ерол - нереализирал се романист.

Докато чете книгата, читателят постоянно усеща как идентифицира своите мисли с тези на някой от "милосърдната седморка". Това го включва активно в проекта; както и те самите той започва все повече да търси отражението си не само върху рисунките но и във вътрешните размисли.