От изкуство към антиизкуство

Представяне на новото, съвременно и авангардно българско пластично изкуство в контекста на европейската художествена традиция.

Какво можем да намерим в тази книга? - Дискусия относно визуалните (или пластични) изкуства от XX век с акцент върху българското творческо наследство. Предложен е теоретичен анализ на няколко важни художествени направления. Този широк поглед към нашето изобразително изкуство не замества нуждата от историческа перспектива. В противовес на историческия метод, той се фокусира върху проблематиката свързана с теорията и естетиката (пропускайки много по-маловажни факти заради специфичния си подход). Избрани са явления с противоположна природа: от една страна - произведения, характеризиращи се с висок артистизъм и независими естетически критерии; от друга - авангарда със своите радикални иновации (както във формално-структурен аспект, така и в съдържателно-семантичния); освен това има художници, които стоят между тези два полюса (например модерният реализъм). Също така наблюдаваме как младите творци разчупват патерналистките традиции и преосмислят мечтата за "родно" изкуство по дух и стил; как статутът на живописта и скулптурата се променя, а класическите форми губят значение пред неконвенционалните творчески практики; както настъпва дезавуиране на естетическата стойност на изкуството до степен то да се слее с масовата култура.