Плацента

"Малък роман, който разглежда голямо безвремие. История в стил Кафка, но адаптирана за българския контекст и средновековната източноевропейска обстановка. В него не се стремят към призрачен замък, а съществуват в едно неизразимо учреждение, парализирано от абсурд и генериращо неудържима всеобхватна незадоволеност, която се опитва да бъде преодоляна чрез кратки флиртове и носталгични спомени за непълноценни преживявания, както и с бурни обещания за смислен живот.

Романът използва микроскопична перспектива върху ежедневието на героите. Всеки персонаж представя монологични откъси от живота си, което създава усещането, че е разказал целия си живот или дори повече в общата несъстоятелност на фигурите. Лексиката е изградена от идиоми и клишета, напълно адекватни на абсурдността на сюжетните линии.

„Плацента“ представлява интересно постижение на един търсещ автор и определено изпъква сред множеството текстове във българската литература през последните години." /Симеон Янев/