Размерите на трагедията

На сутринта, след като накрая успява да покани на вечеря и омае примабалерината от театъра, в който свири, тромпетистът Рамон-Мария изпада в състояние на постоянна ерекция. Тази ерекция се оказва симптом на фатална болест и онова, което първоначално изглежда като предимство, бързо се превръща в трагедия. Освен физическите страдания тя разкрива душевни конфликти, с които всеки от нас може да се сблъска. В същото време трагичните елементи засягат живота и на доведената дъщеря на Рамон-Мария - Ана-Франсиска, чийто антипатичен поглед към пастрока е основната причина за нейните нещастия по пътя ѝ през живота. Един от големите плюсове на романа са откровено смешните моменти и ситуации, в които героите попадат въпреки „размерите на трагедията“.