Цената на безсмислието

Всеки човек поне веднъж или два пъти е имал съмнения относно собствената си интелигентност. Безспорно, много хора никога не са се замисляли за това, а някои дори смятат себе си за изключително умни. Редки са онези, които осъзнават и признават своите недостатъци. Всъщност, ако те разбират собствената си глупост, не могат да бъдат наречени глупави. Лично аз открито мога да кажа, че съм задавал този важен въпрос на себе си и съм бил учуден от факта, че отговорът зависи от обстоятелствата и контекста.

Имало едно време разговор между Жан-Жак Русо и Волтер; в един момент Русо казал: "Човешкият живот е тежък." На което Волтер му отвърнал: "В сравнение с какво?" Усещах радост всеки път когато ми хрумне остроумна идея или харесвам реплика от моите пиеси. Но когато помня думите: "Животът е бродеща сянка - жалък актьор, който се фука на сцената до момента в който свърши представлението; след това остава само тишина. Това е приказка разказана от идиот – шумна и безсмислена...", се запитвам защо Толстой не можеше да понася Шекспир. И всъщност той не одобрявал и Бетовен със своята провокативна Кройцерова соната.