Овньо льо вакал, каматан...

Признавам, че в тази книга има нещо носталгично, тъй като напомня за онези времена, за които Николай Хайтов казва: "Овчар беше сладка дума, овчарлък - благородна работа. Но някога!" Именно това "някога" е основата на моя прочит на всичко (или почти всичко), свързано с възхода и упадъка на подвижното овцевъдство в Родопите. Структурата на книгата не следва определен ред – понякога черпя вдъхновение от тук, а друг път – от там. С усърдие събрах тези думи и продължих до самия край. Самият аз не знам как успях да комбинирам митология и история, етнография и фолклор, народопсихология и мемоари, художествена литература и документална журналистика в едно цяло. Вишната върху този разнообразен микс за мен е родовата ни хроника на фона на славните времена на родопските тьожки кехаи. /Тодор Коруев/