Сезони. Интимна лирика

Един поет с дълбока душа споделя, че хората напомнят на сфери. В моменти, когато смятаме, че сме най-близо един до друг, често се оказва, че всъщност не се познаваме достатъчно. Вероятно човешкото ни съществуване е такова, че колкото и да желаем да се слеем помежду си, точките на свързаност винаги остават отделени. Затова дори в миговете, когато вярваме, че сме едно цяло с любимия човек, осъзнаваме, че близки са само орбитите на нашите желания. Подобно на текста от песен: „Танцувам самотен въпреки теб“.

Книгата "Сезони" представлява моето търсене – опитвам се да открия очите си и сърцето си; тя е огледалото ми. Независимо дали го желая или не – тя показва и онези аспекти от мен самата, които предпочитам да скривам от погледа на другите. Обичам я заради това как изразява чувствата и преживяванията ми през живота. Често съм се връщала към тези стихотворения като към скъп спомен; приспивала съм ги като надежди; будила съм се с тяхната сила и живяла със своите очаквания.

Писането за любовта е сложно начинание - трудно е да добавиш нещо ново след хиляди вече написани слова по темата. Още по-сложно обаче е мълчаливо да преминаш покрай чувствата си без изразяване. Любовта носи усещането за мощна сила и стремеж към непознати хоризонти; но тя може да бъде и болка без лек — а именно такава болка няма нужда от лечение чрез думи или билки! Следователно стихосбирката посветена на любовта съдържа много истини за човешкия опит.

За мен тази книга преди 30 години и днес остава символ на топлината в косите ми при нежния полъх на вятъра; вкусът й напомня за сълзи; часовникът измерва само дни превърнали се в мигове. Може би всеки един читател ще донесе свои собствени вълнения към казаното тук.
Красимира Кацарска