Жизнен опит. Избрани страници от книга на познанието

Орехотрошачка
Какви изтънчени времена настъпиха!
Не бива и да става дума за чупене с зъби.
Камъкът вече не стои на мястото си,
изглежда, инструментът, с който сме трошили орехи
през детството в праисторическия период, е остарял.
На сцената излезе новата хитра играчка —
орехотрошачката,
верен спътник на капризни съпруги.
Всеки протяга ръка към кестените в горящото огнище,
а студени стратегии се плъзгат
към всяко невинно тайство.
Ох, толкова неусетно всичко стана сложно
и извито, скрито и подло; ох,
около мен пълзят паяци на съчувствието;
сълзите ми безсилни
се заплитат в техните сложни мрежи.
С лисица крачи слуховете ме дебнат
край поточето на откровението.
Не смея да разлея усмивките си —
това би било твърде явно лакомство
за завистливите човки!
Какво — да се скрия злосторно в черупката?
— Душата ми е жива и уязвима
като дете в корито.