Жив огън

...И изведнъж се удивлявам: как е възможно да летя по този начин, да дишам - извън всяка атмосфера? Да разсъждавам!
Но аз съществувам, мисля и живея - повече от всякога, колкото и странно да звучи.
Летя в пространството. Огнената сфера - моята родна планета Земя - намалява, превръща се в искрица, която бледнее и постепенно изчезва.
Сякаш вече нямам физическо тяло; едновременно с това "разпръсквам" себе си в безкрайността на космоса и придобивам необятни размери. Преминавам като огромен облак с невероятна скорост.
Излизам извън слънчевата система; около мен преминават планети, звезди и цели галактики. И всъщност не минават покрай мен, а през мен - вътре в мен - защото продължавам да растея и обхващам всичко около себе си.
Крещя със сила и гласът ми пронизва цялата вселена:
- Аз съм Той!... Аз съм Той!... АЗ СЪМ ТОЙ!...
Ясно осъзнавам своята божествена природа, безграничната мощ и единството си с Него - Единственият, както и с Космоса - нашето творение - този всемир изпълнен с жива светлина и пулсираща материя - където всеки атом е подреден според една Воля, един Ритъм и един Закон - благословящи живота навсякъде...