Какъв Хамлет? Режисьорска концепция за постановъчен план

Не харесвам, когато красив актьор играе ролята на Хамлет. Това ми изглежда като обида към същността на персонажа. В миналото той е определял добрия вкус, поведение и външен вид чрез своя изпълнител (по време на романтизма). Значението на Хамлет по този начин се търсеше предварително, а не толкова в драматичната му развитие.

Наистина интелектуалното задълбочаване в „Хамлет" надминава значително творенията на другите драматурзи от Елизабетинската епоха, но това не е основният фактор за силата на трагедията. Според мен Хамлет представлява повече човек, отколкото принц.

Има нещо друго, което го поставя начело сред класическите произведения: неговият неспокоен дух и нетърпимост към света около него. Той страда от несъвършенствата („разглобеност") както у себе си, така и във вселената. Сюжетът на трагедията представлява непрестанен сблъсък с един чужд и безсмислен свят... Душата му е раздирана от предчувствия относно горчивата реалност след смъртта на баща му и новия брак на майка му. Това представлява голяма част от истината; дори да няма явяване на духа на баща му, той знае достатъчно.

Той притежава дързостта и смелостта да ПРОЗРЕ всичко! Духът живее в него! Хамлет далеч надхвърля мертвия си баща. Той осмелява да ПРОЗРЕ истината и с това подписва своя собствен краят. Хорацио, Марцелус и Бернардо нямат тази храброст – нито пък всички ние – затова оставаме живи. Имате ли смелостта като Хамлет да ПРОЗРЕТЕ до край несъвършенството в нашето общество? Да страдате заради него като него? Аз самият нямам напълно тази храброст; затова не съм Хамлет. Можете сами да прецените какво мислите за себе си.
Вили Цанков