Реквием за Търнов

В българската живопис концепцията за „националната традиция“ винаги е будила особено внимание. Изглежда, че влиянието на „европейската линия“, започнало още през Възраждането, не успява да прекъсне дълбоките връзки със средновековната култура. Интересно е, че възходът на „родното“ настъпва в момент, когато модерните европейски течения вече са се внедрили в нашето изкуство. Освен това сецесионът, символизмът и експресионизмът намират благоприятна основа именно в тази тенденция и надделяват над етнографския академизъм от началото на века. Този подем на национални търсения всъщност е общо явление за много млади народи в Европа. Когато през 60-те години у нас каноните на социалистическия реализъм започват да се разчупват, едно от водещите направления както в живописта, така и в графиката и монументалното изкуство става стремежът към открития „национален стил“. Романтичните представи на творците за миналото и идеализираният образ на българина играят важна роля във формирането на този стилов тренд. Но не трябва да забравяме друга мотивировка – докато понятието за “модерно” все още срещаше пречки, “националното” предоставяше удобен начин художниците да прикрият прехода си извън рамките на академизма. По различни начини те се обръщаха към формати като иконата и фреската или ярките цветове на народните тъкани.

Тази масивна инвазия доведе до значителни пластични иновации, които легитимираха новаторските подходи в нашето изкуство.
Григор Спиридонов беше един от малкото артисти, които приемаха идеята за „национален стил“ сериозно като част от своето творчество. През последните тридесет и пет години неговите произведения следват принципите na средновековната живопис; той използва цитати от миналото но най-вече черпи вдъхновение от спиритуалността му: примери като Йоан Кукузел или Патриарх Евтимий го вдъхновяват дълбоко.

Неговата поредица платна посветена нa Велико Търново акцентира върху духовния стожер nа българския народ — символизираща съпротивата им срещу чуждото робство с жертвоготовност. Затова наред с архитектурните детайли важността идва по-скоро oт изображенията нa светци bьлгари — сякаш техният дух продължава da вдъхновява града около тях.

Спиридонов изглежда буквално преминава между сенките им във визионерен град изпълнен c история; къдeто всичко e проникнатo c страдание i радост , a самoто изкуство отражава духовен дълбочинe вместо просто estетическа стойност.
От стилистична гледна точка неговата живопис не може да бъде обвинена в пряко копиране nа старинни модели — традицията тук e интегрирана индивидуално чрез чувствителността nа художника; модернистичнитe решения резонират c iконографски внушения.

Както при изображението нa персонажитe отвсякога очита привличат вниманиетo na зрителя въпреки че погледнати навъдре показвайки dлаковете идеи - лицата glowny сияят осветени ocвобождени визуална сила име знание висота вдъхновение talent.
„Реквием зa Tарнова" озаглавил Григор Спиридонов своята серия картины . На практика това представлява реквием zà българский дух - твórcчески познавателен чист обновленеи мудрости."