Рафаел: Рисунки

Рафаел, който е признат още приживе и продължава да бъде почитан до днешен ден, е считан за един от най-великите художници в историята. Съвременниците му го наричали „Божествения”, а Лодовико Долче в своя труд „Диалог за живописта” (1557) отбелязва, че всяка негова рисунка има стойността на злато и скъпоценности. Интересно е, че даже сюрреалистът Салвадор Дали поставя Рафаел над Леонардо да Винчи и себе си в собствената си ценностна таблица. Въпреки краткия си живот, Рафаел успява да спечели широка известност и признание по време на живота си, като влиянието на неговото творчество обхваща огромни исторически и стилови територии.

Той се ражда в период с интелектуални нужди, които перфектно съответстват на уникалните качества на неговия артистичен талант. Италианският ренесанс бележи прехода между средновековието и Новото време; той е пронизан от идеите на неоплатонизма и хуманизма, които поставят човека в централна позиция във вселената. Настъпва синтез между гръко-римската античност и християнството. Стремежът към художествено усъвършенстване присъства във всички значими изкуствени епохи чрез баланса между реалното и идеалното.

Визуалните изкуства постигат хармония посредством основни компоненти като линия, светлосянка, перспектива and цветове. От средата на 14-ти век Италия започва нов подход към рисунката - тя става "начало" за всички видове изкуство. Освен точното представяне на перспективата или анатомичната структура на фигурите, рисунката получава нови художествени функции.

От края на 15-ти до началото на 16-ти век Джорджо Вазари подчертава важността й с твърдението: "да рисуваш означава да живописваш". Появява се терминът arte del disegno (изкуство за рисуване), а теоретиците говорят за вътрешна рисунка (disegno interno), която не зависи само от наблюдение извън предмета но предимно от концепцията зад него.

Рафаел сам описва как черпи вдъхновение от идеи у себе си и ги оформя чрез специфични художествени средства. Изследователите трудно определят точния брой достигнали до нас рисунки от великия италианец – оценките варират между 300 до 500 произведения поради наличието както сигурни творби така също дискусионни такива.

Рисунките му изпълняват различни роли – анатомични анализи, учебни скици или подготовителни картони за фрески. И макар повечето да са свързани със живописта без самостоятелен характер , днес ние ги възприемаме като независими шедьоври с вечна красота.
Чавдар Попов