Малкият Содом

"От автора, който дълбоко проникава в сърцето и извлича от него скрити и болезнени истини, българската литература може с основание да очаква мощни произведения, носещи суровия печат на реалността и трагичния дух на епохата. Освен за образната си и динамична изразност, разказите на Стаматова притежават още едно характерно качество: иронията. Тази ирония не е фина или деликатна; тя не се проявява като у западните автори чрез незабележими намеци. Напротив, тя е силно акцентирана, изпълнена със злост, остри нотки и понякога груба. Изразява се през сурови, разговорни фрази с мирис на дим, коняк и тютюн. Те предават яркия звук на живата реч на Стаматов - блестяща, парадоксална, свободна душа с дръзко-песимистичен тон както при хъшове следвали Шопенхауер или страстни библейски пророци говорещи в кръчма докато играят покер. Всеки негов ироничен афоризъм ни навежда към представата за човек беседуващ с чаша в ръка – възбуден със своите искрящи очи, сухо нервозно лице и синкави устни; нещо особено присъства във всичкото му същество което го прави крайно симпатичен дори когато изразява горчиво недоволство."
Симеон Радев