Доколкото си спомням Ч.2

"Не се наблюдавай твърде внимателно, за да не се разочароваш! Аз пренебрегнах тази идея, която ми дойде наум преди години. Не взех под внимание този съвет и продължавам да работя върху книгата си, приближавайки се до себе си такъв, какъвто съм в момента. Това фокусиране върху личността ми обаче не ме изпълва с особена радост. Един мъж често е по-раздразнен от това, което осъзнава у себе си; плешивостта му е по-забележима отколкото смята, а най-обезпокоителното е – той може да бъде много по-скучен от собствените си представи.

Първата част на „Доколкото помня“ беше определяна ту като автобиография, ту като биографично есе или мемоари; някои даже я нарекоха роман. Сега седя и пиша нейното продължение и все още не знам как точно да я именувам. В крайна сметка колко от нас действително разбират какво правят, защо го правят и какво всъщност искат от живота?"