Дон Жуан

Заглавието, което виждаме, обикновено подсказва за малко известен аспект от творчеството на прочут автор. В случая това е частично вярно, тъй като „Дон Жуан“ представлява първата среща на българския читател с блестящата работа на Байрон. Великият английски романтик остава почти непознат в България буквално поради факта, че значителна част от неговото обширно творчество все още не е преведена на български език. Достатъчно е да споменем известните му романтични поеми „Гяур“, „Корсар“ и „Мазепа“, както и произведенията от последния му период – „Бепо“, „Пророчеството на Данте“, „Видението на Страшния съд“ и други.

Приемането на Байрон в България, един от най-влиятелните европейски поети, представлява постоянни усилия за навлизане в неговия сложен свят, което до момента не е довело до значими успехи. През изминалите сто години след установяването на художествения превод у нас броят на качествените преводи от творчеството му може да се преброи на пръсти. Сред тях можем да отбележим само “Шильонският затворник”, адаптиран от Д. К. Попов (вярно е обаче, че този превод вече остарял), както и интерпретацията на Гео-Милев относно драматичната поема "Манфред".

Сега чрез този първи цялостен поетичен превод у нас сатиричният епос “Дон Жуан” открива широко врата към едно впечатляващо име - името, в което са съчетани революционерът от Мисолунги и гениалният поет; болезнено чувствителният романтик и остроумният разобличител на угнетението и несправедливостта.
Симеон Хаджикосев